Историята на мебелите през годините

В началото беше Барок!
След като пионери като Франческо и Бернини в италианския барок, десетилиетия налагат своите индивидуални и иноваторски виждания в Рим, то стилът се налага едва през 17ти век. Той не влияе върху формата в миналото, а просто върху самото оформяне на повърхностите от мебелистите. С напредването на времето и промяната във вкусовите предпочитания на хората, към 18ти век вече започват да се забелязват и да натежават по-значителните промени в стила на мебелите. Употребата на женската фигура – като опора, спиралната форма при каката на масите, столовите и другите по-ключови мебели. Тези промени са драстично далече от Ренесанса. В самият му край на седемнадесети век вече се наблюдава масирано присъствие на тези извити части, дори в повчето случай прекалени.
В столовете остават на дневен ред високите и красиви облегалки заедно с пищните, симпатични гравюри. Континенталните мебели, включително и Английските, се наблюдават концентрация на детайлни седалки и облегалки, които се тапицират преди това. Въпреки, че има лека модификация на столовете (добавянето на тругованите детайли) самата височина на облегалката се запазва във времето.
Емблемата по това време, по времето на Луи 14-ти, е произведената в самия дворец дизайн на мебели.

Авторът на това произведение на изкуството е неповторимия майстор барокист Андре Буле, който я изработва и украсява с прекрасна, детайлна гравюра, като ползва метални орнаменти, които съчетани с ебонит и корбура на костенурката (черупката) се получава невероятно съчетание! Идеята му тогава, без да сме критици, е била да се създаде внушението, че това са римски фрески. Столовете и техните крачета са направени и оформени като колони, позлатени от самото начало, до край. Тези фамозни крачета придържат и се използват в масите, раклите и столовете.
За разлика от Европа в другите държави по света нещата са били доста по-различни. Докато Европа е искала позлатени орнаменти, в световен мащаб тенденцията е била към намаляване на тези мебели и увеличаването и подчертаването на самите форми на мебелите.
В Северна Америка ренесансовия дизайн е на мода до края на седемнадесети век. Те създават собствен стил, който е взаимстван от Европейския, а именно стила пилигрим. Той е най-вече дъбови изделия, които са боядисани в орехов цвят.

След Барокови тенденции .

До хиляда седемстотин и тридесета година Барока е на мода. Скоро бива, обаче изместен от новата вълна – Рококо. Основата на този стил е предимно лесната връзка на човека с мебелите. Самите мебели стават по – компактни, доста по-използваеми и по-малки.
Простата идея зад това е мебелите да са в синхрон не със стаите, а с хората, нещо непознато до момента.
С навлизането на този компактен интериорен стил се налага френският му „клон” . Той се налага по времето на Луи четиринадесети и тогава е в разцвета си. Отличава се с сложни извивки, които обаче са оформени и са насочени в определени посоки. В някои специални случай формите и извивките се заменят с животински форми, което в наше време е повече от ненормално.
Английското подразделение на Рококо е също доста налагащо се, въпреки че отстъпва на френското. Мебелите тук са доста по-стегнати, ако можем да кажем така. Рядко или няма апликации, защото се разчита на естетиката и красотата на самото дърво, нещо което преди е отбягвало на много интериорни дизайнери преди. Махагонът с извити крака и остри части на масите, столовите и раклите, леко напомнят на сачми или остри нокти.
С времето дори Английските майстори се ориентират към компактното и семплото. Някой разчитат на класическото и натурално излъчване на мебелите, други залагат на архитектурата в изработката.
И все пак ако можем да обобщим какво се е случвало в Англия, то мебелите там са били винаги ориентирани към класиката, не толкова към естетиката и екстравагантността … В големия град Лондон се изработват кресла Рококо с дървени облегалки, което рязко е допринесло за контраста между тапицираните кресла, на мода по онова странно време.
Малко ще кажем и за традициите. В Англия е пословично прецизността на изработката на мебелите. Майсторите на корпусната мебел (шкафове, маси, столове и т.н.) са имали усет към дървото и са го обработвали с чувство на привързаност и отношение към него!
Докато в Европа са се мъчили с фантазии от дърво. Американските им колеги са се насочили към по-лекия път, а именно с боя и цветове да се направят различни неща от една и съща мебел.
Коментирайте, споделяйте и харесвайте!

Leave a Comment