Когато семейство Иванови, и двамата неподвижни, се преместиха да живеят в града, в общинско жилище, то те изпитваха сериозни затруднения. Затрудняваха се с включването и изключването на осветлението, контактите бяха отдалечени и се налагаше задължително да се придвижват с инвалидните колички, за да извършат това простичко, но иначе важно действие по включване на осветлението. Тези действия продължаваха с години. До мигът в който семейството се настани в ново жилище, изградено по програма, с редица автоматизирани процеси от IoT (Интернет т на нещата), или с други думи „смарт хаус“, т.е. „умни домове“.
В новият дом повечето важни уреди са свързани с интернет и осветление, включване и изключване на климатик, бойлер, аспирация и други, стават с натискането на един бутон на смартфона си.
Интелигентните домове, изпълнени с футуристични уреди, които могат да бъдат контролирани дистанционно, бележат огромен интерес. Хиляди учени по цял свят умуват, разработват, внедряват ежедневно нови елементи, създават ги с готовност да бъдат включени в IoT.
Естествено, на хора със специални нужди, такива каквито са трудноподвижните пациенти, се гледа с приоритет и именно науката разглежда варианти, чрез които да подобри тяхното ежедневие.
Възрастен мъж, страдащ от Паркинсон, имащ силни трептения на ръцете, трудно може да управлява „умен дом“ чрез смартфона си, но за целта са изградени модули, които реагират на гласови команди. Естествено ,това е само пример за специфични нужди, от които даден човек със заболяване може да има.
Ако разгледаме другия случай, когато пациент има проблеми с мускулите на краката. За хората с мускулна дистрофия, натискането на един бутон на смартфона им е по-лесно действие, отколкото да се изправят и да се опитат да достигнат до контакта за включване на осветлението, например.
В глобален мащаб има повече от 50 милиона американци с увреждания.
В България в трудоспособна възраст са около 450 хил. души с увреждания, но само 14 хил. от тях или около 10% работят. Благодарение на съвременните технологии може да се помисли и за това, тези близо половин милион българи да бъдат подпомогнати на работното си място, за да се чувстват по-пълноценни. Днес, през 2018 година всички знаем, че един голям процент от хората работят с компютър. Но дали гледаме на хората със сериозни заболявания и увреждания като равноправни на здравите служители? Това е дискусия, която дълго можем да обсъждаме, но резултатите показват, че толерантност няма, или поне тя не е безапелационна.
Но това е проблем, върху който всички заедно трябва да размишляваме и не е обект на настоящата статия. Да се върнем на интелигентните жилища.
„Интелигентните жилища предлагат инструменти за хората с увреждания да живеят по-самостоятелно, като им позволяват да контролират – включване и изключване на светлините, разкриване кой почука на вратата“, казва Периело пред авторитетен вестник. Да имат способността да бъдат трансформативни.
И все пак разходите за интелигентни домове могат да бъдат сериозна спънка за интегрирането им. Застрахователните компании понастоящем не покриват разходите за интелигентна домашна технология. Термостатът Nest, който позволява на потребителите да настроят температурата в домовете си от телефона си, струва едва $ 250. Този пример е показателен, че не е задължително аксесоарите от ново поколение да струват хиляди долари, за сметка на ефективност.
Расте броя на построяване на интелигентни домове, съобразни специфичните нужди на пациентите. В България не сме чули все още да има такъв, но в развитите страни като САЩ, Великобритания, Канада и други, то броят на новопостроените такива домове расте ежемесечно. За пример можете да разгледате проект на нестопанската организация LivingResources, базирана в Ню Йорк, която работи с хора с увреждания и се занимава активно в построяването на интелигентни домове за хора със специфични нужди, такива включващи автоматизирано осветление, лесно управлируема вентилационна система, автоматични щори и други, опериращи от потребителя с един iPad таблет. Ориентировъчна стойност на подобен дом е около 600 000 долара, а самата технология, обхващаща умните дейности – 100 000 долара.
Хората с увреждания не могат да си позволят собствена инвестиция от стотици хиляди долари, или лева. Именно и поради тази причина е нужна сериозна финансова подкрепа.
Нека разгледаме и случай на пациент със специални нужди, преобразувал домът си в Smart House.
Пациентът, собственикът на лондонски дом, смята, че е похарчил под $ 1,000 добавяйки умни устройства към къщата си. Започнал с домашен термостат Nest, оборудвал е къщата си с електрически управлируеми контакти, в които са вградени сензори за движение. Управлява всичко от смартфона си.
За лоша участ, повечето огромни компании правят разработките си, насочвайки ги върху масовия потребител. Рядко се акцентира върху хора със специфични нужди и потребности.
Но да се надяваме, че във времето това ще бъде променено.
Снимка: newsweek.com
Follow
Голяма част от климатиците днес ги правят с вграден WiFi.