Чудили ли сте се някога какви методи за асфалтиране съществуват и какви са предимствата и недостатъците на всеки един от тях. Дори и да не сте подробно запознати или особено заинтересовани от темата, малко повече обща култура в тази посока никога не е излишна.
От ключово значение за крайния резултат е качеството на асфалтовата смес, която ще бъде положена. Традиционното асфалтово покритие се състои от три съставки в различно съотношение: чакъл, пясък и битум. Минералните компоненти (чакъл и пясък) осигуряват здравина, докато битумът като смолисто вещество осигурява спойката между тях. Важно е да се има предвид, че при равни други условия и еднаква технология за полагане, консистенцията на асфалта би имала водеща роля за качеството. При все че съществуват различни държавни стандарти и изисквания, следва да сме много внимателни и съобразителни при оценката на този компонент.
Но да се върнем към методите за полагане на асфалт. Те са основно два – полагане на горещ и полагане на студен асфалт.
Горещо асфалтиране
За да се положи, е необходимо асфалтът (битумът) да достигне температура от порядъка на 110-130 градуса по Целзий, а тази на околния въздух да не пада под -5. Предимствата на технологията са, че е изключително здрава и устойчива в дългосрочен план, както и неподатлива на негативни последици вследствие на неблагоприятни атмосферни условия като влага. Изключително приложима при асфалтиране на пътища , както и при други сходни по-обхватни проекти. Крайният резултат от метода е изключително гладка повърхност, която дава на водачите на автомобили възможност да шофират с удоволствие и абсолютно безпроблемно. Недостатък е, че ако не се постигне идеалното съотношение между температурата на асфалта и на въздуха, може да се получи недостатъчно уплътняване и влошаване на качеството.
Студено асфалтиране
Полагането на студен асфалт перфектно се справя с основния минус на горещата технология, защото е подходящо за осъществяване независимо от параметрите на околната среда. Чисто химично втечняването на битума се провокира не от температура, а от изпаряването на въглерода в състава му. Предимствата на метода са в неговата непретенциозност откъм оборудване и поддръжка, както и в по-бързото полагане спрямо другия тип. Липсва директен контакт с горещи материали, което улеснява и транспортирането. Недостатъци са по-високата цена, понижената здравина и устойчивост за сметка на завишена ронливост. Както можете да предположите, той се употребява доста по-рядко в практиката в сравнение с горещото асфалтиране.
Follow
